При едно от многобройните ни пътувания до Трявна
и поредното гостуване на дядо Фильо той ни разказа за изгубеното село,
така го наричат всички или поне тези които знаят за съществуването му.
Вечерта седнали на масата в механата на хубава салата и силна ракия той
взе да ни разказва за това чудно място и неговите легенди. Не му
мислихме много и решихме да отидем да разгледаме селото. На сутринта се
натоварихме в джипа и решихме да ни разкаже още за него на място. Оказа
се близо на десетина километра от града до село Кумани, малко забутано
селце. Пътят до него е запустял и обрасъл, покрит с храсти и гъста
растителност не виждала човек от поне десетина години. Оставихме джипа и
решихме да продължим пеша по тази девствена пътека обвита в
тайнствености призрачни форми. В началото на селото е гробището където
са погребвали жителите преди, а сега са забравени дори и от близките си.
Навсякъде е обрасло с чемшири , а каменните плочи са обвити в мъх и
бръшлян. Самите къщи също са обрасли и обвити в растителност, повечето
са полуразпаднати и разрушени, единствените обитатели са дивите животни и
птичките в клоните на дърветата. Оказа се че дядо Фильо имал роднини в
това село и когато е бил ерген е идвал често да задява момите както се е
казвало навремето. Е не си е взел булка от там, но пък има доста
спомени и интересни случки. Тръгнахме си от това забравено и изоставено
място със смесени чувства, от една страна доволни от преживяното и
разказите които чухме и научихме, от друга страна ни стана тъжно за това
хубаво балканско село вряло и кипяло от живот допреди няколко десетки
години.